S.Georgieva

добави снимка

2026-10-03 22:07:39 -

Тя мислеше твърде много.
Мислите ѝ се трупаха една върху друга,
докато не започна да се дави в тях.
Първо бяха тихи. После станаха тежки. После станаха дълбоки.
И тя падна в чашата на собствените си мисли.
Потъваше бавно,
обгърната от всичко, което не беше казала,
от всичко премълчано.
Всяка мисъл я дърпаше надолу,
всяко „а ако“ я потапяше още.
Дъхът ѝ се губеше между съмнения и страхове.
Но точно там, на дъното,
тя разбра нещо:
че мислите нямат тежест,
освен тази, която им даваш.
И тогава те започнаха да се разтварят.
Да се превръщат в пара, да се издигат, да изчезват.
А с тях — и тя.
Издигна се. Бавно.
Собствената ѝ сила я понесе.
Излезе от чашата,
остави мислите зад себе си
и за пръв път погледна без да се дави.
В огледалото видя нов човек.
Не перфектен. Но свободен.
Не се дави в собствените си мисли.

Тя мислеше твърде много. Мислите ѝ се трупаха една върху друга, докато не започна да се дави в тях. Първо бяха тихи. После станаха тежки. После станаха дълбоки. И тя падна в чашата на собствените си мисли. Потъваше бавно, обгърната от всичко, което не беше казала, от всичко премълчано. Всяка мисъл я дърпаше надолу, всяко „а ако“ я потапяше още. Дъхът ѝ се губеше между съмнения и страхове. Но точно там, на дъното, тя разбра нещо: че мислите нямат тежест, освен тази, която им даваш. И тогава те започнаха да се разтварят. Да се превръщат в пара, да се издигат, да изчезват. А с тях — и тя. Издигна се. Бавно. Собствената ѝ сила я понесе. Излезе от чашата, остави мислите зад себе си и за пръв път погледна без да се дави. В огледалото видя нов човек. Не перфектен. Но свободен. Не се дави в собствените си мисли.

0 Коментара 0 Споделяния 59 Прегледа